В много статии се побликува ,а е и вярно ,че с раждането на едно дете се ражда и една майка.Да си майка не е лесно още след появата на бебето изпитваш объркани чуства.Как се почуствахте вие,нека да спаделим тези майчини първи чуства, с които се сблъскваме преди да осъзнаем ,че вече сме родители често неизвесноста от непознатото и новото ни кара да изпаднем в депресия.Други пък казват ,че това е в резултат от хормоните.

След като родих не можах да осъзная какво е станало. Докато бях в болницата нямах време да мисля какво ме чака и как ще се грижа за едно малко човече. КАто се прибрах у дома, след няколко дни, като ми отмина депресията от самото раждане
, осъзнах, че съм майка.

Prehoda ot bremena jena v maika e obsipan s mnogo emocii az si spomnqm kogato mi dadoha malkata i mi kazaha karmiq onemq,neznaeh kak da q darja kak da i dam da su4e,ami preobli4aneto i kapaneto neveroqtno trudno mi be6e,4ak sled 2 sedmici kato si zamina maika mi osaznah 4e tova dete e moe itrqbva da se grija za nego.Obi4ta kam rojbata naistina raste s dnite na vseki gospod da dade pone po edno.Depresiqta mislq 4e se poqvqva ot mfnotomnoto ejednevie i trudnite migove kogato malkoto go boli i nemoje6 da razbere6 kakvo mu ima.

При мене беше същото като се прибрах в къщи не знаех какво да правя. Всичко ми беше вече някък различно. След може би около месец вече се осъзнах.

Явно при всяка майка има следродилна депресия. При мен бебчо се роди по-рано и точно тогава правехме ремонт.Докато бях в болницата се сложиха нови мебели,ламинат и т.н. Като се прибрах всичко ми беше ново. Шокирах се. Доста време ми бе необходимо докато осъзная къде съм и какви грижи трябва да полагам за малкото човече. Слава богу то е кротко бебче.

az bqh super spokoina.moje bi za6toto mi e za vtori pat i znaeh kakvo da o4akvam.razlikata be6e tam 4e malkata v na4aloto pla4e6e pove4e i tova ne6to me pobarkva6e.no be6e samo parvite 3mesetsa.sega sme na 8 i ve4e nqmam nikakvi problemi osven zabkite