Какво се разбира под пренатално възпитание днес

Няма норми и правила за  възпитанието, всички те се отнасят само до образованието. Мари Андре Бертен, авторката на книгата “ Всичко за пренаталното възпитание пише:  “Образованието е предаване на знания и умения. То използва методи на обучение. Възпитанието се отнася до пробуждане и развитие на потенциалните възможности на човешкото същество и неговата адаптация към света......няма нищо на което да научим плода. Да се опитаме да го направим ще бъде неестествено, самоволно и опасно.....Пренаталното възпитание, за което говорим, е това, което се извършва чрез майката от естествените процеси на бременността.”

Сетивното развитие на плода започва да се развива още в утробата

До края на третия месец или края на ембрионалния период , сетивните органи и съответните мозъчни центрове са вече оформени и на своето място. До края на бременността те се развиват и усъвършенстват според естеството на своята функция според качеството и интензитета на стимулациите, които получават, раждат се постепенно и непрекъснато. Това са “антените”, които улавят информацията от външния свят, обонянието, усещането за допир, слуха, зрението, сетивата за вкус, чувството за равновесие. Доказано е, че новородените са особено чувствителни към гласа на майката, към нейния мирис, към докосването и.  Един холандски психолог Франц Велдман  разработва аптономията, от гръцкото “hapto”, което означава докосвам, пипам, допирам, като “психо- тактилен” достъп до емоционалността. Това позволява на бъдещите родители чрез попипване на коремната стена да изградят една по- силна емоционална връзка със своето дете.

Слушането стимулира пренаталното възпитание

Познаването на развитието на слуха също дава възможност за едно пренатално общуване, което да изгради една по стабилна емоционална система както на майката, така и на плода.  В своята книга Бертен разказва:“Още през 70-те години във Франция се създават “ателиета по пренатално пеене”,... включват се освен бъдещи майки и бащи, но също лекари, акущерки, детски учителки...... Много лекари използват слушането на гласа на майката филтриран през водна среда при лечение на деца с разтройства, както и на възрастни в затруднено положение.”   Освен гласа на майката, слушането на хубава музика и песни също стимулира развитието на пренаталното дете, но освен всичко те се и запаметяват от детето и това формира за него първоначални културни знания.

Вкусът и обонянието изграждат връзка

Усещането за вкус и обонянието, съставляват един от основните аспекти на връзката майка-дете преди и след раждането. Чрез тях новороденото може да възстанови своето сетивно и емоционално обкръжение преди раждането, да продължи нишката на съществуването си.

Любовта е всичко

Най-новите изследвания показват, че по време на бременността в човешкото същество се изграждат изначалните основи на неговото здраве, на неговата емоционалност, на неговия начин на общуване, на неговите интелектуални възможности, даже и на неговата творчески способности. Д-р Томас Верни допълва:  “..Любовта, която една майка изпитва към своето дете, намеренията които тя има към него, богатството на общуването, което тя поддържа с него, имат определящо влияние върху неговото физическо развитие, силовите линии на неговата личност, предразположенията на неговия характер.”

Пренаталното общуване и възпитание на детето е от изключителна важност за формирането на емоционално и психично здраве на бебето

Това е отговорност, която би следвало да се възпитава у всяка  бъдеща майка. Процеса на износване и раждане на едно дете има своя дълбок духовен и сакрален смисъл. Адекватната подготовка на майката за етапа на самото раждане, би могла да помогне в избягването на много усложнения по време на този процес, което от своя страна също благоприятства емоционалното и физическо здраве на новороденото. В забързаното си ежедневие и навлизането на все по- нови технически средства в медицината и в други аспекти на нашия живот, този сакрален по своята същност процес се е превърнал  в нещо, което се асоциира с болка и страх, в процес който се извършва механично с използването на най-различни “помощни” средства за “облекчение” на болката, и е загубил своята изначална същност. Изключвайки случаите на значителни усложнения, когато лекарската намеса е необходима, тялото притежава една особена интелигентност, която му позволява без проблем да извърши този естествен процес. Не случайно живеем във време, където няма човек без емоционални и психични проблеми, в което всяка болка се подтиска с подходящото хапче, и за това не е виновна само средата и условията, които пак ние създаваме, проблема идва от едно изначално място и това е утробата, пренаталното общуване и възпитание и процеса на раждане.

• MyFelicitas приятели: Мариела Кърлева

• Практика на пренаталното възпитание