Детайли

Категория: малко дете

Публикувана на Вторник, 17 Март 2009 05:34

Написана от Vesela

Посещения: 2430

Тъкмо преди миг малкото Ви съкровище бе потънало в спокойна игра и за минута се превръща във викащо

Тъкмо преди миг малкото Ви съкровище бе потънало в спокойна игра и за минута се превръща във викащо, буйно зверче, което се отбранява с всички сили срещу всички аргументи и опити за успокоение, защо точно сега това или онова не става или нещо непременно трябва да е така. Дечица, едва навършили годинка могат съвсем ясно да демонстрират признаци на недоволство и яд, когато нещо не им е позволено или не получат, каквото непременно желаят. Най-често вниманието им може безпроблемно да бъде отклонено и да бъдат успокоени и хармонията и симбиозата с родителите рядко се нарушава.

"Не, не искам" или "но иска-а-а-м!"

изразено с голяма настойчивост и понякога с нечувана ярост, отбелязва важна фаза на развитие в живота на малкото детенце: тъй наречената Фаза на отричане и противопоставяне, която започва приблизително между 2 1/2 и 3. годинка и продължава до 4. годинка на детето. През този период нервите на много родители са опънати до край. Предвид изблиците на гняв, буйстването и мрънкането, удвоено с буйното участие на тялото, тръскането на крачета, през юмручните атаки до търкалянето по пода, понякога родителите се оказват съвсем безпомощни.

Дори ако те самите са целта на тези буйни агресивни реакции, едно е сигурно: Децата не опитват противопоставянето, за да ядосат родителите си. Не става въпрос за противопоставянето срещу себе си, а по-скоро за „Фазата на отрицанието”, една от най-важните в развитието на малкото дете – първото отделяне от родителите, пътят към определените от самото дете действия, към неговата самостоятелност. Педагогът и консултантът по въпросите на възпитанието, ...нарича тази фаза още "Фаза на автономността", която се изживява още веднъж през пубертета.

Едно малко детенце в периода на отрицанието всъщност дори е за съжаление

То има непреодолимо желание да опознае света и то по неговия собствен начин. Иска да направи нещата според неговите си представи, „самостоятелността” е целта, но все се препъва в границите на в поставените му забрани и ограничения и то преди всичко от неговите родителите, на които до сега все пак е можело да разчита! То преживява себе си и нуждите си като противоположни на желанията на родителите и реакцията на противопоставяне е израз на това неразбрано несъответствие. Но този първи опит с конфликта и агресивните чувства, които детето изживява, са част от нормалното му развитие по пътя към собствената воля.

Реакциите на родителите играят най-важната роля, за да може тази фаза да има принципно позитивен учебен ефект

Ако понякога, поради викащото и неукротимо детенце, търпението Ви се изчерпва и също реагирате с ярост,  по-добре се отдръпнете от създалата се ситуация. Опитайте се да приемете нещата със спокойствие и търпение. Ако разберете в какъв хаос се намира Вашето дете, бихте реагирали по-умерено, ще гледате буйните реакции с вътрешна дистанция и до някъде ще реагирате по-спокойно. Наказанията и допълнителните забрани, които ще се приемат като нови ограничения, сега са безсмислени и само увеличават ината и яда на детето.

Дори и често да се нуждаете от цялата се вътрешна сила, понякога може би ще Ви е от помощ, ако си дадете сметка, че детето се учи да опознава себе си, да изразява чувствата си и да изпитва значителното напрежение, което може да издържи. Но то трябва и да се научи да спазва граници и да приема необходимите ограничения. В този учебен процес се нуждае от Вашата помощ, трябва да усеща, че и в конфликтните ситуации родителите му го обичат. Родителите спокойно могат и да се вбесяват или ядосват, когато биват нарушавани границите, но след изблик на упорство и ярост детето трябва да усети, че в яда и разочарованието си родителите няма да се откажат от него, въпреки че го наказват или заплашват. Много често силната кавга поражда тъкмо страхове от загуба и малкото детенце има нужда от утеха и подкрепа.

Само така то може да разбере, че конфликтите са болезнени, но могат да се преодоляват и решават заедно.

{mos_fb_discuss:59}

Детайли

Категория: малко дете

Публикувана на Понеделник, 16 Март 2009 06:31

Написана от Vesela

Посещения: 3355

Необходимостта да пишка като мама и татко е голяма – подкрепяйте детето си в това без да форсирате прекалено избърсването

Голямото бебе или малкото дете 12 - 36 месеца: Детенцето Ви тича като светкавица, изкачва се безпроблемно по стълбите и преодолява препятствия, отваря врати, отвърта капачките на кутиите, събува обувките и съблича дрехи си, може самó да мие и суши ръцете си и борави доста добре с четката за зъби. Необходимостта да пишка като мама и татко е голяма – подкрепяйте детето си в това без да форсирате прекалено избърсването.

Когато искате нещо определено от детето, трябва и да го формулирате конкретно. Със сигурност няма да свърши работа една същинска заповед, звучаща като мила молба.

Тъй като на възраст от две години детенцето вече има богат речников запас

Тъй като на възраст от две години детенцето вече има богат речников запас, то говори много и използва притежателни местоимения (мое!). Тъкмо това е важно за него сега, тъй като в този период особено силно се развива собственото му АЗ. Затова и сега постоянно използва името си или подобна на него думичка. Докато започне да разбира, осъзнава и използва местоимението Аз, ще мине още около година време (Аз–концепция).

Опитайте с много търпение, въпреки всичко да го отклоните. То има нужда от граници и правила!

Към постоянното противопоставяне на детето в тази възраст се добавя и известна ревност от неговите братчета и сестричета или от „другарчетата“. Възможно е дори понякога да нападне доста силно другите деца. Тези „изблици на ярост” понякога са неприятни, но и те са част от развитието на детето. Това понякога впечатляващо упорство е гаранция за перфектно развитие на личността и на самостоятелното мислене. Приемете това, но и не толерирайте прекалено подобни настроения на детето. Опитайте с много търпение, въпреки всичко да го отклоните. То има нужда от граници и правила!

Познава разликата между добро и зло и сега винаги ще търси границите и ще опитва да се бунтува

Всичко, което детето Ви прави сега, изисква здрави нерви, а вероятно в този период то принципно отрича всичко, което изисквате от него. Познава разликата между добро и зло и сега винаги ще търси границите и ще опитва да се бунтува. Запазете спокойствие, но и се намесете, когато детето попадне в ситуации, където може самото то да се почувства застрашено. В тази възраст подобни ситуации не са рядко явление!

Но детето няма нужда само от правила, а и от ритуали

То ги обича, защото те му създават сигурност. Както и преди обича да слуша приказки и е напълно омаяно, когато се случи нещо страшно. Част от изграждането на личността е и страхът. Но внимавайте: Не оставяйте детето безконтролно да гледа телевизия! Старайте се да не прекарва много време пред телевизора и да гледа само подходящи за възрастта му предавания!

Част от развитието на личността все повече е собственото пространство, където детето може да остане „необезпокоявано”. Било в неговата стая, в малка къщичка или палатка за игра – детенцето обича да се шмугне някъде и да се разпорежда с царството си, както си иска. Все още обаче то си остава голям имитатор. Тъкмо затова в този момент подходящи подаръци за него са кукленските съдове и детските инструменти. Освен това то ще се въодушеви, ако има възможност да рисува и майстори.

{mos_fb_discuss:57}

Голямото бебе или малкото дете 12 - 36 месеца - Думичката „Не” във възпитанието

Детайли

Категория: малко дете

Публикувана на Понеделник, 16 Март 2009 17:33

Написана от Vesela

Посещения: 2531

Многото любов и усещането на защитеност са най-важните предпоставки, за да се чувства детето добре и възпитанието му да бъде успешно

Доста често във всекидневната си работа с детето родителите се сблъскват със ситуации, изискващи съзнателно и последователно поведение. Последователният стил на възпитание е правилният път между строгото и авторитарно поведение от една страна и податливото и разглезващо възпитание от друга страна. Демонстрирането на еднозначно и разбираемо поведение, което не се променя от днес за утре и според желанието и настроението, конкретни, разбираеми правила и изисквания, които трябва да се спазват, да се поставят граници, които да са точно определени – всичко това изразява последователността на родителите в общуването с детето им. Нещо, което днес е забранено, не бива да бъде разрешено на следващия ден и обратно само, защото в момента така е удобно и майката и бащата жадуват да си върнат спокойствието.

Непозволеното поведение трябва да има и последствия, които да са известни на детето и да се прилагат

Ако родителите вземат решение, че ще оставят детето да се храни самó в кухнята, при положение, че продължава да пречи на семейната вечеря, те ще трябва да го изпратят там, ако поведението му не се промени. Ако едно детенце не спазва правилата и не обръща внимание на забраните, то трябва да усети и забележи последствията. Това ще го научи, че трябва да поема отговорност за поведението си. Ако винаги само заплашвате и не изпълнявате заканите си, това първо ще направи детето несигурно и след това ще му даде увереност, че въпреки заплахите Ви може прави и забранените неща.

Абсолютно послушание е важно най вече там, където в противен случай здравето на детето...

...би било застрашено, например в ситуации с уличното движение. Детето трябва да се научи да се съобразява и с нуждите на родителите си и на другите членове на семейството.

Ритуалите помагат на малките деца най-вече да упражняват определени начини на поведение:

редовните часове и точната последователност на ритуала при приготвянето за лягане, храненията заедно, където се изискват добри маниери за хранене на масата, могат да дадат възможност за установяване на постоянство и спокойствие в ежедневието.

Детето има нужда от надеждни родители, на които да може да се довери

Често променящите се реакции разколебават доверието и след известно време децата не знаят кое е правилното. Те са объркани, липсва им сигурната опора, по която могат да се ориентират. Така може да се стигне до момент, когато изобщо да не възприемат сериозно желанията и изискванията на родителите и изобщо да не реагират на тях.

Спазването на правилата и забраните, които родителите са определили като важни и правилни, трябва да се прилагат по възможност със сигурно и категорично поведение.

Родителите имат не само правото, но и задължението за възпитанието на детето и не правят добро за правилното му развитие, като

• изпълняват всичките му желания

• оставят ненаказано лошото и неуважително поведение на детето

• не научават децата да се съобразяват с нуждите на останалите

• отстъпват днес и утре отново се ядосват на подобна ситуация

• реагират често агресивно и неконролируемо

• показват несигурно поведение и често се впускат в безкрайни дебати

• правят децата несигурни със заплахи и ги поставят по напрежение

• поставят твърде тесни, неуместни и неподходящи за възрастта граници

• изискват от децата определено поведение, което самите те не демонстрират.

Родители, които са поставили смислени правила,

• обясняват на децата си, защо тези правила трябва да се спазват

• не се оставят да бъдат отклонени от очакваното послушание чрез викове и мрънкане

• очакват уважение, но и уважават личността на детето

• дават точни, но не и агресивни указания

• не се страхуват от конфликти

• въпреки цялата непоколебимост са в състояние да допуснат гъвкавост и изключения, когато ситуацията ги налага

• имат смелостта да напасват границите и правилата и да ги преразглеждат, когато децата пораснат

• хвалят или поощряват положителното поведение

• винаги показват привързаност и топлина към детето.

Педагозите и детските психолози в днешно време призовават към съвсем ясно поставяне на граници при възпитанието

За родителите това изискване означава на първо място, те самите да си изяснят границите. Какво искаме да постигнем с възпитанието, какво поведение на детето ни е важно за нас и как най-добре можем да наложим това? Ще се случи така, че майката или таткото не винаги ще са на едно мнение по различни въпроси от възпитанието. Често те самите имат различен опит от детството си, възпитани са различно строго и искат да наложат определено поведение на детето си. Тук е абсолютно необходимо родителите да опитат поне по важни въпроси да постигнат единодушие. Когато единият каже „не”, другият не трябва да го оспорва пред детето и да се противопоставя на партньора си. Понякога е необходимо просто да се уважи позицията на другия или винаги да се дискутира отново.

Яснотата на думичката „не” и надеждните правила обаче не означават винаги да се ограничава свободното пространство на детето и никога да не се допускат и най-малки изключения. Това би било нечовешко упорство, което не е и желателно в ежедневието с детето. Под последователно възпитание не се има предвид ругаенето и наказанието, с което може да се прекрати нежеланото поведение за момента, същевременно да се засегне и развали атмосферата и настроението в семейството. Психическото и физическото насилие като отговор на непослушанието в никакъв случай не се приемат като подходящи реакции.

Човешката топлина, милата привързаност и ясните правила, които са наложени по възможност спокойно, но и сигурно и при всичко това се уважи личността на детето и неговите нужди, оформя най-вече щастливи и доволни деца.

{mos_fb_discuss:58}

Детайли

Категория: малко дете

Публикувана на Събота, 14 Март 2009 20:40

Написана от Super User

Посещения: 3480

На 18 месеца то вероятно вече може да ходи самостоятелно или дори да тича, както и да прави няколко стъпки назад

Тъй като през последните месеци детенцето е научило и други подобни думички, то вероятно ще говори с изречения от две думи